Крис
Подпалвачът
„Бандата на „Подпалвачите” се завърна в града. След кратко спокойствие, хората в крайните квартали отново са обезпокоени. Поредното огнено шоу, бандата си направила в сградата на старата градска библиотека. Пожарът е бил мащабен и за малко е щял да обхване жилищните сгради наоколо. За щастие пожарникарите са успели да овладеят пламъците и всичко се е разминало без пострадали. Полицията се опитва да разбие бандата на хулиганите, но все още не е известно кои са тези младежи, които подпалват сгради из града, за да се забавляват.”
Тази новина „гръмна” в сутрешните вестници. Гражданите останаха недоволни от работата на местната полиция. Надяваха се, че бандата е заловена, но както стана ясно от новината във вестника, тя все още върлуваше спокойно из града. Бяха известни като „Подпалвачите”. Изгаряха до основи стари сгради в околността, без да се интересуват, че пожарът може да навреди на някого. Никой не знаеше кои са и кога ще е следващият им удар. Действаха късно вечерта, за да не бъдат забелязани. След себе си оставяха само пепел и притеснение у хората.
Крис живееше в малък апартамент заедно с баща си. Майка му ги беше изоставила преди много години заради друг мъж. От тогава дори не се бе обаждала, за да чуе сина си. А и Крис не искаше да говори с нея. Баща му работеше като строител от рано сутрин, до късна вечер. Почти нямаше време за сина си. Стараеше се да не му липсва нищо. Бабата на момчето живееше наблизо и почти всеки ден им носеше храна.
Крис (всъщност Кристиян, но всички го наричаха така) излезе от дома си рано сутринта. Баща му вече бе отишъл на работа. Носеше раница със себе си, защото отиваше на училище. Той беше на шестнадесет години. Имаше черна къса коса, която винаги беше със странна щръкнала прическа. Очите му бяха тъмни. Имаше силно и стройно за възрастта си тяло. Обличаше се небрежно, като своите приятели. В училище се справяше добре. Нямаше отлични оценки, но разбираше това, което учиха. И той, като повечето ученици, имаше възможността да бъде отличник, но мързелът му пречеше да бъде такъв.
Момчето имаше много приятели в училището. На почти всяка направена крачка в двора срещаше такива. Поздравяваше ги и бързаше да влезе в час, защото вече закъсняваше. Учителката му го посрещна с тест по математика и това не го накара да се почувства доволен, че е бързал. Предпочиташе да пропусне часа и да има отсъствие, пред това да получи слаба оценка, ако не е подготвен за теста. А това контролно по математика бе напълно изненадващо за целия клас.
През междучасието Крис срещна две момчета в коридора. Бяха с година по-големи от него. Едното от тях го наричаха Черния, заради по-тъмния цвят на кожата му, а другото Белега, защото имаше голям белег на дланта си.
- След училище те чакаме на нашето място. – каза Белега на Крис – Ще обсъдим купона за довечера.
- Там съм. – отвърна Крис и след като си направиха специалното здрависване с момчетата, той се върна в класната си стая.
След училище Крис отиде в един рок – магазин. В него имаше тениски, плакати, колани, кърпи и други аксесоари с изображения и логота на известни рок-банди. Това бе мястото на срещата с Белега и Черния. Крис отиде до касата и там беше едно красиво тъмнокосо момиче, което го поздрави с усмивка. Казваше се Вики. Тя имаше красиви очи, кожата й беше светла, а дрехите стилът й на обличане небрежен.
- Тук ли са останалите? – попита я Крис.
- В склада. – отговори Вики – Отивай! Аз след малко ще дойда.
Момчето й намигна. Мина през една желязна врата и отиде в склада. Там бяха Белега, Черния и още две момчета, които наричаха Палето и Наркотика. Поздравиха се и тогава дойде Вики, след като затвори магазина.
- Е, момчета, къде ще е купона довечера? – попита тя.
- В една изоставена къща. – каза Белега.
- Ще се получи страхотно шоу! – добави Палето.
- Видяхте ли вестниците днес? – попита Наркотика – Вижте – и показа вестника, в който пишеше за бандата на „Подпалвачите” – колко сме известни. – и се засмя.
Вечерта бащата на Крис се прибра в апартамента. Майка му беше там. Беше подготвила масата за вечеря. Той се изненада, че момчето го няма. Огледа се и погледна майка си.
- Къде е Крис?
- Няма го. Излезе преди час. Дори не вечеря. – отговори старицата.
- Все така прави. Това момче и една вечер не си стои вкъщи. – каза с недоволство в гласа си той – Ще се изкъпя и ще дойда да вечеряме заедно. – и отиде в стаята си.
Пред една стара изоставена сграда Крис и Вики стояха и чакаха приятелите си. Вече беше тъмно. Наоколо бе пусто и не минаваше никой по улицата. Момчето погледна Вики и се доближи до нея. Харесваше я. От много време се канеше да й го каже, но все не му достигаше смелост. Тя беше с една година по-голяма от него. Беше красива, но излъчваше много власт и това понякога спираше всяко едно момче да й признае чувствата си. Вики обаче обичаше да бъде силна и не се интересуваше от мнението на останалите. Тя беше единственото момиче в групата. Работеше всеки следобед в рок – магазина и там беше идеалното място за срещи с приятелите. Никой обаче от момчетата нямаше по-специално отношение към нея. Тя това и искаше. Искаше да бъде равна с всички.
- Вики, - поде Крис – искам да ти кажа нещо от много време…
- Да?! – усмихна се кокетно момичето.
- Познаваме се от много години и…
- Хей, момчета! – чу се гласа на Белега, който приближаваше с останалите. Носиха туба бензин и чук със себе си.
- Ще довършим някой друг път. – усмихна се Вики на Крис и отидоха при другите.
- Това ли е мястото? – попита Наркотика.
- Това е. Не е ли страхотно? – обади се Белега.
- Супер! Започва ли шоуто?
Наркотика разби един от прозорците с чук и всички влязоха в старата къща. Вътре беше тъмно, пусто и имаше само стари мебели покрити с прах и паяжини. Помещението не беше голямо. Имаше само две стаи, от които едната е била някога спалня, а другата кухня.
- Местенцето е страхотно, не мислите ли?! – засмя се Палето и отпи от шишето с алкохол, което извади от якето си – Искате ли малко еликсир? – и го подаде на Крис.
Той отпи глътка и предаде шишето на Вики. След това Белега отвори тубата с бензин, която държеше през цялото време и започна да я разлива наоколо. Останалите го гледаха със светнали очи. Наркотика пи последен от бутилката с алкохола. Вътре остана малко от него. Той скъса парче плат, с който беше покрит един стол в помещението. Сложи го в шишето и извади от джоба си запалка. Щеше да го запали, когато излязат навън и да го хвърли в къщата. Пламъкът щеше да се слее с бензина вътре и щеше да се получи огромен пожар. Както винаги бандата щеше да се порадва на огъня и след това да избяга преди да е станало напечено и да са дошли полицаи и пожарникари. Но този път нещата нямаше да вървят по план…
Белега изсипа и последната капка бензин от тубата. Погледна към останалите от групата и се замисли.
- Не мислите ли, че пожарът ще е по-хубав, ако го гледаме от първия ред? – попита той.
- За какво говориш? – зачуди се Вики – Ние го гледаме от първия ред… винаги.
- Не. Ще го гледаме от първия ред, ако останем тук, докато всичко се възпламенява.
- Ти си се побъркал, човече. – обади се Наркотика – Искаш да станем на въглен ли?
- Ще излезем, когато стане опасно.
- Не. По-откачено нещо не съм чувал. – каза Крис – Хайде да излизаме и да хвърлим бутилката!
- Аз оставам. – заяви Белега.
- Луд ли си? – попита го Черния – Няма да те оставим тук.
- Вие сте луди. Аз обичам опасностите и… огъня.
- Пиян си. Хайде да излизаме и да приключим с това! – каза му Крис и се опита да го накара да излязат от къщата като го хвана за ръката, но Белега се отдръпна назад.
В този момент се чу сирена от полицейски коли. Приближаваха към сградата. Всички се погледнаха с уплаха. Някой ги бе видял и се е обадил на полицаите.
- Трябва да бягаме! – каза Наркотика и тръгна към прозореца, през който влязоха. Всички го последваха, освен Белега.
- Хайде! Какво чакаш? – обърна се Крис.
Белега извади запалка от джоба си. Запали я и я пусна на пода. Около него всичко бе напоено с бензин и бързо се вдигнаха пламъци. Той остана в огнен капан, от който не можеше да излезе. Огънят накара останалите да се уплашат и още по-бързо да излязат от там. Крис беше последен. Когато дойде неговия ред да излезе през прозореца, той се обърна към Белега и чакаше той да го последва. Но той не помръдваше. Беше като обсебен от огнената стихия, която скоро щеше да го сграбчи.
- Хайде! Идвай! – извика му Крис и подаде ръката си, но Белега не помръдваше.
- Побързай! – извика Вики на Крис – Остави го! По-бързо! – и заедно с Наркотика, Черния и Палето го издърпаха навън.
Крис погледна за последно към Белега, когато вече бе извън къщата. Той стоеше сред пламъците и ги гледаше безмълвен. Полицейските коли приближаваха. Вики хвана Крис за ръка и тръгнаха да бягат с другите момчета. Оставиха Белега.
„Един от членовете на бандата известна като „Подпалвачите” загина снощи. Поредният удар на хулиганите е бил в стара малка къща. Една от съседките наоколо е видяла как група момчета разбиват прозореца на къщата и влизат вътре. Помислила е, че са крадци и се е обадила на полицията. Когато патрулките са стигнали до сградата, тя вече е била подпалена, а бандата избягала. Но след като пожарникарите са потушили пожара са намерили тялото на едно от момчетата вътре. Твърди се, че то не е успяло да избяга с останалите и затова неговият край е бил трагичен. Назначено е разследване по случая.”
- Скоро ще ни хванат. Това ще е краят. – притеснено каза Крис на останалите от групата, докато бяха в склада на магазина следващия ден.
- Не бъди такъв параноик. Няма да ни заловят. – отвърна му Наркотика.
- Белега умря! Време е да спрем с това.
- Ще спрем… - с усмивка се обади Палето – Довечера ще е прощалното ни шоу.
- Довечера? – възкликна Крис – Аз няма да дойда. Не искам повече да се занимавам с това. – и тръгна към вратата, но Вики го хвана за ръката и той се спря.
- На всички ни е тежко за смъртта на Белега. – погледна го в очите тя – Но ние не сме виновни. Той сам пожела да остане там.
- Това не означава, че трябва да продължаваме. – каза й той.
- А защо не? Ти ако си пъзльо можеш да се откажеш. – каза му Наркотика. Крис се ядоса на думите му и двамата щяха да се сбият, но Вики ги спря.
- Крис, ела довечера. Наистина ще е прощалното шоу. Поне за мен. Кълна ти се! – погледна го мило момичето.
- Добре, ще дойда. – отвърна й той, знаейки, че това няма да е последната вечер, в която ще подпалят някоя сграда. Страхуваше се, че останалите няма да се откажат.
Беше около десет вечерта. Беше се стъмнило, но по улиците се чуваха все още гласове на минувачи. Крис отиде на уговореното място. Беше стар склад на някоя фирма. Вики и момчетата го чакаха. Видяха, че лицето му е придобило тъжна и недоволна гримаса. Момичето се доближи до него. Погледна го с угрижени очи.
- Закъсня. Помислихме си, че няма да дойдеш.
- Наистина не ми се идваше…
- Виж какво направиха момчетата за Белега. – посочи Вики към стената на сградата.
Там имаше графити, беше написано „Белега”. До надписа имаше и рисунка на момче, което приличаше на покойния им приятел. Крис се усмихна. Момчетата се почувстваха по-добре, защото за миг наистина бяха помислили, че той ще ги изостави. Но сега нещо им подсказваше, че Крис ще остане с тях докрай.
- Влизаме ли? – попита Черния.
Наркотика кимна с глава. Доближи се до най-близкия прозорец на склада и го счупи. Влезе пръв вътре и огледа мястото с фенерче. Палето му подаде туба с бензин и след него всички влязоха вътре. Разгледаха помещението. Беше голямо. Приличаше да голям коридор с няколко прозореца. Имаше само една врата, която беше заключена с верига и катинар. Вики се доближи до Крис и го хвана за ръката. Той я погледна с усмивка. Тогава се чу сирена. Отново полицаи. Този път обаче бяха вече пред сградата. Пуснаха сирените едва когато паркираха. Бандата беше в капан. Всички се стъписаха. Лицата им се осветяваха от светлините на полицейските патрулки.
- Обградени сте! Не можете да избягате! – чу се гласа на един от полицаите, който говореше през високоговорител.
- Ти ли им се обади, глупако? – Наркотика блъсна Крис.
- Как можа?! – погледна го с разочарование Черния.
- Не съм се обаждал на никого! – отвърна им момчето – Как можахте да си го помислите?!
- Кой тогава би го направил? – попита Палето – Само ти не искаше да идваш. Заради глупавата ти съвест си ни предал!
Вики гледаше безмълвна. Прегърна Крис и зарови погледа си в него. Всички бяха уплашени. Нямаха никакъв избор и трябваше да излязат доброволно навън. Не искаха да усложняват нещата. Предадоха се на полицаите и всички бяха откарани в участъка.
Час по-рано телефонът в полицейското управление на града беше позвънял. Чу се гласа на едно момиче, което беше много спокойно и звучеше уверено.
- След един час бандата на „Подпалвачите” ще направи нов удар. Мястото е старият склад на строителната фирма на града. Трябва да ги спрете веднъж завинаги! Не бива друг да пострада!
След тези думи връзката прекъсна. Някой наистина беше обезпокоен за това друг да не пострада. Вече едно момче беше загинало в пламъците. Момичето, което подаде сигнала в полицията беше Вики. Тя знаеше, че няма да я разберат останалите от групата, но единственото, което искаше бе да ги предпази. Не искаше още някой да свърши като Белега.
Коментари
Публикуване на коментар