Малолетни престъпници - 4

Мария и Ванеса
Предадените

Мария и Ванеса отново бяха в спортния клуб, както всеки следобед. Винаги след училище посещаваха това място. Там се практикуваха различни спортове, като тенис, футбол, плуване, езда и други. Някои използваха басейна не толкова за плуване, колкото за забавление. Двете момичета се бяха излегнали на шезлонгите и се радваха на слънчевите лъчи. Пиеха млечен шейк и обсъждаха най-новите клюки. Те бяха неразделни приятелки още от началното училище. Вече бяха почти на седемнадесет и учиха в гимназия, но все още си оставаха „best friends”, както казваха те.
Мария беше с тъмна дълга коса, а очите й бяха с цвят на шоколад. Ванеса беше пълната й противоположност, относно външния вид – беше блондинка и имаше искрящи светли очи. Въпреки това и двете имаха един и същ вкус за дрехите, аксесоарите, обувките. Дори често си бяха разменяли такива. Бяха като сестри. Семействата им бяха от средната класа, но и на двете не им бе липсвало нищо през живота.
- Имам да ти кажа нещо. – обърна се Ванеса към приятелката си.
- Слушам те. – с любопитство свали слънчевите си очила Мария.
- Вчера се запознах с едно момче…
- Моля?! И ми казваш чак сега? – възкликна момичето.
- Ти си отиде по-рано вчера от клуба, заради утрешния купон… Ето, че сега ти казвам.
- И?! Кой е той? Тук ли се срещнахте? Как изглежда? – заваляха въпросите.
- Не го познаваш, но… Страхотен е! Казва се Дани. – прехапа устните си Ванеса – Още щом се видяхме и… - усмихна се тя.
- Направили сте го? – изненада се Мария.
- Мхм. – с невинен поглед отвърна приятелката й.
- Ужасна си! – засмяха се и двете – Кога ще го видиш пак?
- Не знам. Все още не ми се е обадил. Но и да не го направи, няма да му се разсърдя. Дори мисля, че ще е по-добре ако нещата си останат така.
- Ти си луда.
- Знам.
Мария излизаше от известно време с едно момче. Бяха се запознали по интернет и един ден бяха решили да се видят. Допаднаха си и станаха гаджета, но все още тя не го беше представила на приятелката си. Той беше с две години по-голям от тях. В свободното си време ходеше да работи. Ванеса беше любопитна да се запознае с него, но Мария не ги бе срещнала.
- А кога най-после ще ме запознаеш с твоя Алекс от чата? – засмя се Ванеса и отпи от шейка си.
- Утре ще дойде на рождения ми ден. Ще ви запозная.
- Не разбирам защо не си ми показвала дори и една негова снимка. Толкова ли зле изглежда момчето? – продължи да се шегува момичето.
- Ей! – замери я с хавлията си Мария – Не говори така за него. Той със сигурност е много по-добър от твоя непознат любовник, с който едва ли ще се видите отново. Моят Алекс е много привлекателен. Има атлетично тяло, красиви тъмни очи и черна коса… - с въздишка довърши тя.
Следващата вечер беше партито за рождения ден на Мария. Родителите й бяха излезли да вечерят навън и къщата беше свободна. Момичето беше подготвило всичко заедно с приятелката си. И те се бяха нагласили така, че да изглеждат зашеметяващо. Скоро гостите започнаха да идват. Бяха поканили приятели от училището и клуба. Имаше много храна и питиета. Щеше да бъде забавна вечер.
Мария чакаше с нетърпение да види гаджето си. Не се бяха виждали цял ден. А Ванеса се радваше, че най-после ще се запознае с мистериозното момче. Тогава една спортна кола спря пред къщата. Мария погледна навън и разбра, че той идва. Погледна приятелката си с усмивка и излезе да го посрещне. Ванеса си взе питие. След известно чакане Мария влезе заедно с приятеля си. Доближиха се до Ванеса.
- Е, приятелко моя, това е Алекс. – усмихваше се Мария, държейки ръката на момчето.
- Приятно ми е. – протегна ръката си той, гледайки стъписаната Ванеса.
- И на мен… - едва се чу гласа на момичето и го поздрави с трепереща ръка.
Ванеса не можеше да повярва на случващото се. Припомни си моментите, прекарани с непознатото момче в клуба. Това беше Алекс! Сега той беше с Мария и се правеше на невинен. Тя се почувства гузна, заради стореното. Ако знаеше, че онова момче, с което преспа в клуба е гадже на приятелката й, никога не би направила подобно нещо… А сега не знаеше какво да прави – да признае на Мария или да замълчи.
- Отивам да посрещна още няколко приятели и се връщам. – каза Мария и целуна по устните гаджето си.
- Мислих си, че никога няма да те видя отново. – прошепна Алекс на ухото на Ванеса, когато Мария се отдалечи.
- Надявах се да не се видим, но за жалост се оказа, че ходиш с най-добрата ми приятелка.
- Не казвай, че не се радваш да ме срещнеш. – усмихна се момчето, гледайки я в очите – Можем скоро да повторим онова…
- Как ми се иска Мария да разбере какъв нещастник си! – с ненавист го гледаше Ванеса.
- И ти не си нещо повече от мен. Преспа с непознат. Момичетата като теб си имат название.
На Ванеса й се искаше да му зашлеви шамар, но се въздържа. Когато видя, че приятелката й идва, тя отиде при друга компания. Мария прегърна гаджето си. Не й се искаше да си мисли това, но по изражението на Ванеса, тя реши, че й завижда. Помисли си, че момичето не се е надявало тя да има такова момче за гадже и за това страни от тях. Не предполагаше колко много греши…
Цялата вечер Ванеса стоеше на страна. Не искаше да се доближава до Алекс. Изпитваше вина за това, че не казва на приятелката си кой е той. Гледаше ги как се целуват и натискат през цялото време. Отвращаваше се от него. Знаеше що за човек е и искаше да предпази Мария.

На следващата сутрин двете момичета се срещнаха в училище. Прегърнаха се за поздрав и влязоха в класната стая. Чакаха учителката да дойде.
- Много си мълчалива днес. Не ти ли хареса купона снощи? – попита Мария.
- Хареса ми. Просто съм малко уморена.
- Мхм. – с недоверие отвърна тя и тогава часа започна.
След часовете отидоха в спортния клуб. През целия ден Ванеса беше мълчалива и това изнерви Мария, но не каза нищо. Когато се настаниха по бански на шезлонгите, при тях отиде Алекс. Целуна гаджето си и поздрави с ехидна усмивка Ванеса.
- Нали нямаш нищо против, че го поканих да бъде с нас? – обърна се Мария към приятелката си.
- Не. – фалшиво усмихната отвърна Ванеса – Отивам до тоалетната. – и стана от шезлонга си.
- Ще видя какво й става. – каза Мария на Алекс и последва момичето.
Ванеса влезе в тоалетните и застана пред огледалото. Не се чувстваше добре, когато Алекс е около нея. Не искаше да вижда как той се опитва само да се позабавлява с приятелката й и после да я зареже. Тя познаваше момчетата като него и не искаше да му позволи да продължи играта си. В този момент при нея отиде Мария. Гледаше я ядосано.
- Ще ми кажеш ли какъв ти е проблема? Защо все бягаш, когато Алекс е при мен? Харесва ли ти?
- Не… Изслушай ме…
- Не искам да те слушам, а да ти кажа, че трябва да свикнеш да го виждаш с мен. Той ми е гадже и ще бъда с него. Ако не ти харесва това… можеш да си отидеш.
- Окей! – отвърна Ванеса и излезе. Взе си дрехите и хавлията и си отиде от клуба. Мария остана с Алекс.
От този момент много неща се промениха. Мария и Ванеса вече не бяха най-добрите приятелки. Те дори не си говориха. Вече не стояха на един чин в класната стая, не ходиха заедно в спортния клуб… Бяха като непознати. Ванеса се чувстваше ужасно. Знаеше, че ако каже на приятелката си какъв човек всъщност е Алекс, тя няма да й повярва, защото е влюбена. Искаше й се нещата да бъдат както преди… Беше готова винаги да й подаде ръка, ако има нужда, въпреки неразбирателството им последните дни. Мария също не се чувстваше добре. Искаше й се пак да споделя всичко с приятелката си. Имаше толкова много неща за разказване… Но не можеше да приеме това, че Ванеса не одобрява гаджето й и не разбираше защо е това. Тя си мислеше, че най-после е открила любовта на живота си и не й се искаше да я изгуби заради приятелката си.
Един ден Мария беше с Алекс в квартирата му. Той живееше сам, защото така бе пожелал. Родителите му имаха достатъчно средства, за да му намерят удобен апартамент. Мария лежеше в леглото. Беше без дрехи и се бе завила с чаршафа. Алекс влезе в банята, когато се чу звук от телефона му. Имаше ново съобщение. Мария взе мобилния и видя, че смс-а е от някоя си Ива. Беше любопитна и прочете съобщението. То гласеше следното: „Обади ми се като се отървеш от досадното ти гадже. Целувки!” . Това потресе Мария. Тя се почувства използвана. Едва се бе съгласила да прекара следобеда в квартирата на Алекс, а сега това… Тя не беше глупачка и много добре разбираше какво става.
След малко момчето излезе от банята по хавлия. Учуди се, че Мария се е облякла вече и стои права до леглото.
- Какво има? – попита той.
- Ти ми кажи! Коя е Ива?
- Не знам. За какво ми говориш?
- За съобщението, което получи току що. Ти ме използва! Кретен! Не искам да те виждам повече! – замери го с мобилния му Мария и си отиде… макар, че Алекс вече бе получил каквото искаше.
Ванеса беше в спортния клуб. Беше поканила едно момиче от квартала да отиде с нея, за да не е сама. Стояха край басейна и разглеждаха разни списания. Тогава се появи Мария. Застана с насълзени очи пред Ванеса. Момичето стана от шезлонга и я прегърна. Предполагаше какво може да се е случило. Очакваше това…
- Да отидем да поговорим. – обади се Ванеса.
- Добре.
- Какво стана? – попита тя, когато вече бяха в тоалетните насаме.
- Алекс се оказа нещастник. Искал е само да спи с мен. Има си и друга. Може да има още много… А аз му повярвах. Мислих си, че и той е влюбен в мен… - хлипаше Мария.
- Трябва да ти призная нещо… - поде с плах тон Ванеса – Помниш ли момчето, за което ти казах, че… се срещнахме тук и…
- Да. – отвърна Мария.
- Беше Алекс. Не знаех, че той е гаджето ти, наистина! А и нямаше как да знам, след като дори и снимка не ми беше показала… Той дори ми се представи с друго име. Съжалявам, че ти го казвам чак сега, но ако го бях направила по-рано, нямаше да ми повярваш…
- Млъкни. – прошепна Мария и я прегърна – Прекалено много говориш. Ще ми простиш ли за начина, по-който се държах онзи ден? – с тъжна физиономия я гледаше тя.
- Никога не съм ти се сърдила. – с усмивка отвърна Ванеса – Приятелки?
- Приятелки! – и се прегърнаха отново.
Така нещата отново продължиха както преди. Двете момичета отново станаха неразделни. Алекс се появяваше често в клуба, но никога дори не поздравяваше Мария. Гледаше Ванеса със странен поглед, който понякога я плашеше. Момчето беше взел телефонния й номер и често я безпокоеше. Писа й съобщения с текст „С теб още не сме приключили”. Това по никакъв начин не можеше да накара Ванеса да се страхува от Алекс, но понякога й писваше. Мария беше наясно с всичко. Решиха да не обръщат внимание на провокациите му. Мислиха си, че така на него ще му омръзне и сам ще ги остави намира. След около месец нещата отшумяха. Алекс се беше спрял с досадните заплашителни съобщения. Момичетата ходиха спокойни в спортния клуб, защото него вече го нямаше там. Явно се беше отказал да ги тормози вече…
- Отивам да купя по Кола. – каза Мария и отиде до кафенето до басейна.
Ванеса се съблече по бански и започна да се маже с плажно мляко. Тогава получи смс „Ела в конюшните. Алекс”. Това накара кръвта й да кипне. Мислеше си, че най-после той е изчезнал от нейния живот и от този на Мария… Искаше й се да му зашлеви поне един шамар! Огледа се за приятелката си и видя, че все още е в кафенето. Загърна се с хавлията и тръгна към конюшните. Малко след това Мария се върна. Изненада се, че Ванеса я няма. Остави бутилките с Кола и се огледа наоколо. Видя един познат.
- Хей, виждал ли си Ванеса?
- Мисля, че тръгна към конюшните.
- Благодаря! – усмихна му се Мария и тръгна натам.
В този момент нещо й подсказваше, че трябва да побърза. Сърцебиенето й се усилваше и тя не разбираше какво се случва. Започна да върви по-уверено към конюшните. Започна да търси из помещенията Ванеса, но не я виждаше никъде. Не разбираше за какво може да е дошла на това място. Изведнъж чу шум. Сякаш беше ридаене. Идваше от към помещението със сеното. Мария отиде там и видя как Алекс се опитва да изнасили Ванеса. Беше я притиснал в ъгъла и от устните й течеше кръв. Без да губи време Мария се доближи до него и го блъсна в купа сено. Очите му останаха широко отворени, чу се стон. От устата му потече кръв. Тялото му бе пронизано от една вила, скрита в сеното.
- Аз го убих… - прошепна Мария.
Ванеса се загърна с хавлията и се доближи до приятелката си. Не можеше да отдели очи от мъртвия Алекс. Прегърна Мария и се опита да я успокои.
- Сега какво ще правя? – хлипаше Мария – Убих го!
- Тихо! Не бива никой да чуе. – каза й Ванеса – Имам идея. Заедно ще се справим с това!
- Не. Не искам да пострадаш от това и ти.
- Аз съм ти приятелка! Ще бъда до теб!

Ванеса покри със сено тялото на Алекс така, че да не се вижда. След това затвориха помещението и с Мария се върнаха при басейна без да бъдат забелязани. Взеха си нещата и си отидоха. Изчакаха да се стъмни и тогава отново се върнаха в спортния клуб. Вече беше затворен и само охранителя на входа стоеше на пост. Двете момичета се промъкнаха тайно през оградата, близо го конюшните. Нямаше как да бъдат забелязани. Отидоха в помещението, където бе тялото на Алекс. Беше започнало да мирише ужасно, но за щастие по-рано никой не бе обърнал внимание на това. Ванеса носеше една бутилка бензин със себе си. Посипа мъртвеца с него и после Мария го запали. Побързаха да избягат от там, за да не пострадат. Сеното бързо се възпламени. Започна да гори цялото помещение. Конете бяха близо и станаха неспокойни. Охранителят отиде да провери какво се случва и се уплаши като видя колко масивен пожар има там. Веднага се обади на пожарната. След трудната борба с огъня, пожарникарите откриха останките от човешко тяло. Беше невъзможно да се идентифицира на кого е. Всички си мислиха, че именно загиналият в пожара го е причинил.
Мария и Ванеса запазиха случилото се в тайна. Доказаха си една на друга, че наистина са най-добри приятелки и ще се подкрепят във всичко, което се случва. Тяхното приятелство бе по-силно от всичко. Въпреки престъплението, те продължиха живота си нормално. Никога не позволиха на любовта да надделее над приятелството им.