Пропускане към основното съдържание

Boyan Boev's blog

Търсене в този блог

на януари 22, 2012

Получаване на връзка
Facebook
X
Pinterest
Имейл
Други приложения

Дневникът на живота: предателство (e-book)

Боян Боев

Получаване на връзка
Facebook
X
Pinterest
Имейл
Други приложения

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации

Клетва (по действителен случай)

Картина: Владимир Димитров - Майстора Дрипава циганка обикаляше селото и просеше милостиня. Облечена беше с няколко ката дрехи, та да не мръзне в това студено мартенско утро. Гологлава беше, което караше жените да я имат за гювендия, дето не се свени да се показва пред мъжете им. С двете си ръце държеше момче и момиче на не повече от шест годинки. От различни бащи гаче бяха, щото прилика помежду им нямаше. И те бяха с мърляви дрешки, некъпани и от нослетата им се стичаха сополи. Ала очите им бяха големи и жални като на телета, които чакаха някой да ги нахрани. Майката знаеше, че трудно някой би ѝ дал пари в туй село. То не беше като онова, където ходи преди месец, отвъд Балкана. Там получи цели пет гроша от жената на ковача, която беше бездетна и сърцето ѝ се умили при вида на гладните деца, дето циганката водеше със себе си. От тука, тя можеше да получи мляко, яйца, сирене и малко сушено месо. Ама и туй щеше да стигне, та да изкарат седмицата без да гладуват. Подир ...

Кадем

Картина: Владимир Димитров - Майстора Станчо Попдимитров беше син на свещеник. Научил се бе на четмо и писмо, ама нито го влечеше учението, нито попската работа му беше на сърце. Затуй се учи само до четвърто отделение и отиде да гледа кози на село. Там си намери мястото той, сред селските люде, дето с двете си ръце изкарваха насъщния. Напет момък беше, с голям чер мустак и рунтави вежди. Слаб и висок беше той, а очите му като две дълбоки езера. Взе си за жена щерката на воденичаря – снажна девойка, с червени бузи и очи кат топази, та си свиха двамата гнездото. И не след дълго им се роди чедо. Милана нарекоха бебето. Станчовата булка – Тодора, беше проста жена. Тя не разбираше ни от букви, ни от сметки, ама добро сърце имаше и бе много трудолюбива. Никаква работа нея не можеше да я уплаши. Искаше да научи Миланка да стане добра къщовница като нея, та да я види омъжена за някой личен момък от селото. Не можеше да си представи даже да живее далече от свойта единствена рожба. Искаше...

Тайната (По действителен случай)

Снимка: AI Image Generator Първият сняг обличаше земята в бяла одежда. Зимен вятър се разхождаше по улиците на малкото планинско селце. Небето беше посивяло. Цареше тишина. Сякаш целият свят бе замлъкнал в очакване. Сякаш зимата бе готова да прегърне нечия душа и да я отведе със себе си във вечността. Но тя не беше готова да си отиде. Още не. Тази душа бе дърпана към земята от нещо така, както котвата задържа кораба на пристанището. Тази душа криеше тайна, която не ѝ даваше покой, не ѝ позволяваше да се извиси във въздуха като снежинка, носеща се леко над полето. Осемдесетгодишната Мария лежеше на смъртния си одър с отворени очи. Погледът ѝ бе насочен към прозореца, зад който зимата танцуваше своя танц. Последният, който тя щеше да наблюдава. Очите ѝ се пълнeха със сълзи. Не от страх, не от болка, а от тежестта, която носеше в сърцето си. Беше свикнала с нея, защото живееше така години наред. Имаше моменти, в които не ѝ обръщаш...

Предоставено от Blogger

Благодаря ви, че отделихте малко от времето си за мен! :)