Пропускане към основното съдържание

Boyan Boev's blog

Търсене в този блог

на януари 22, 2012

Получаване на връзка
Facebook
X
Pinterest
Имейл
Други приложения

Дневникът на живота: предателство (e-book)

Боян Боев

Получаване на връзка
Facebook
X
Pinterest
Имейл
Други приложения

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации

Лалка

Картина: Владимир Димитров - Майстора Почернено беше селото днеска. От рано биеше клепалото на черквата, дето се сбираха хората, за да изпратят с литургия хаджи Ивановия син. Млад левент беше Гроздан, тамън направи осемнайсет години. Знаеше момчето четмо и писмо, скоро го гласеше баща му да го отмени малко от сметките, дето правеше покрай търговията си. Ама не му било писано на Грозданчо да види повече от тоз живот. Пък и то туй живот ли беше в тез мрачни години! Вчера като беше спрял тоз проливен септемврийски дъжд, дечурлигата на чорбаджи Стоян бяха отишли да си играят нещо в гората. И по едно време се върнаха разплакани всички при баща си и му рекоха, че умрял човек има край големия дънер, дето се сбираха да правят разни детски дивотии. Хукна чорбаджията да види що става и тогаз намери хаджи Ивановия син проснат в мократа трева. През корема беше пронизано тялото му и алена локва прегръщаше трупа му. Прекръсти се три пъти чорбаджи Стоян и грабна на ръце младото мо...

Клетва (по действителен случай)

Картина: Владимир Димитров - Майстора Дрипава циганка обикаляше селото и просеше милостиня. Облечена беше с няколко ката дрехи, та да не мръзне в това студено мартенско утро. Гологлава беше, което караше жените да я имат за гювендия, дето не се свени да се показва пред мъжете им. С двете си ръце държеше момче и момиче на не повече от шест годинки. От различни бащи гаче бяха, щото прилика помежду им нямаше. И те бяха с мърляви дрешки, некъпани и от нослетата им се стичаха сополи. Ала очите им бяха големи и жални като на телета, които чакаха някой да ги нахрани. Майката знаеше, че трудно някой би ѝ дал пари в туй село. То не беше като онова, където ходи преди месец, отвъд Балкана. Там получи цели пет гроша от жената на ковача, която беше бездетна и сърцето ѝ се умили при вида на гладните деца, дето циганката водеше със себе си. От тука, тя можеше да получи мляко, яйца, сирене и малко сушено месо. Ама и туй щеше да стигне, та да изкарат седмицата без да гладуват. Подир ...

Калина (по действителен случай)

Картина: Владимир Димитров Майстора I. Времето беше побесняло. Страшна виелица се извиваше в селото и цялата околия. Снежен прах се сипеше от небето и заличаваше калдъръмените улички и пътищата. Вятърът блъскаше яростно по прозорците на бедните къщи, за които само извиващият се пушек от комините казваше, че има живот в тях. В този ден Калина беше легнала да ражда. Нямаше каруца, която да отиде до съседното село в туй време и да докара акушерката. Затуй една баба, дето преди цял век е била медицинска сестра, щеше да изроди бебето. Калина лежеше на земята до печката и се превиваше от болка, като ранена вълчица. Ревеше ѝ се, ама се мъчеше да е силна, заради детето, дето беше на път. Тенджерата с вода се беше нагряла, чистите кърпи бяха приготвени, но мисълта, че нещо ще се обърка, не напущаше младата булка. - Ако е писано да мреш, ще мреш! - мърмореше свекървата, стоейки до вратата с кръстосани пред гърдите ръце. В очите ѝ Калина не срещаше нито притеснение, нито ...

Предоставено от Blogger

Благодаря ви, че отделихте малко от времето си за мен! :)