Зара
Прелъстителката
- Обичаш да си играеш с хората? – попита я следователят.
- Не… - прошепна Зара – Просто това беше грешка.
- Игра. – опита да я поправи той.
- Да… игра.
В залата за разпити беше студено и тъмно. Имаше само една дървена маса с два стола. На единия от тях стоеше Зара, а на другия полицая, който се беше заел със случая. Вратата беше затворена, а на стената имаше едно голямо огледало. Зара не знаеше, че от другата страна я наблюдаваха, думите й се чуваха не само от следователя при нея.
Тя беше шестнадесетгодишно момиче. Беше много красива. Имаше кестенява коса със светли кичури, преплели се в нея. Очите й бяха кристално сини с изящен поглед. Лицето й беше магическо. Притежаваше неописуем чар, който караше всеки щом я погледне, никога да не забрави физиономията й. Зара не приличаше на обикновена тийнейджърка на шестнадесет, тя не беше и такава…
Малко по-късно следователят излезе от стаята за разпити и отиде при наблюдателите на разговора му със Зара зад огледалото. Там го очакваха двама мъже и една жена, които бяха инспектори в полицията. Той погледна през стъклото към момичето, което стоеше все още на мястото си.
- Тя не иска да каже нищо по случая.
- Трябва да има начин да я накараме да проговори. Трябва да разбере, че това е по-доброто решение за нея. – обади се жената.
- Може би ще намерим начин да я накараме да говори… Но не знам все още как…
- Аз ще ви помогна. – появи се един мъж на около четиридесет години. Имаше посивели коси, но по лицето му нямаше нито една бръчка, очите му бяха светли и беше облечен в черен костюм.
- Кой сте вие? – попита го жената.
- Аз съм бащата на Зара.
Зара не беше и помръднала от стола. Ръцете й бяха подпряни на масата и погледът й беше съсредоточен в тях. Беше замислена и тъжна. Тогава чу шум – вратата се отвори. Тя се изправи и остана безмълвна вперила очите си в баща си. Не го беше виждала от месеци, защото досега той бе извън страната. Без да изчаква повече тя се хвърли в обятията му и заплака неутешимо. Почувства се за миг защитена. Знаеше, че щом той е тук всичко ще се оправи. Той беше нейният закрилник.
- Разкажи ми какво се случи, мила моя. – помоли я той, когато седнаха на столовете един срещу друг и той държеше ръката й.
- Беше ужасно… - капеха сълзите от очите й.
- Предполагам, че е така, но трябва да говориш. Говори с мен. Разкажи ми. – умоляваше я той.
- Добре… Ще ти разкажа всичко, което се случи. – пое си дъх Зара.
Само преди няколко дни тя беше много щастлива. Всичко в живота й се виждаше толкова лесно… Имаше най-красивото гадже в града – Дани, който играеше в училищния отбор по футбол. Тя беше и най-популярното момиче в училище – всеки знаеше нейното име. Имаше три истински приятелки, с които споделяше всичко. Те я обичаха много и бяха готови на всичко, за да запазят приятелството си вечно. Дори Зара беше една от примерните ученички. Имаше задоволителни оценки и знаеше кога точно да улови момента да си научи даден урок или да се подготви за важен тест.
Един следобед след училище Зара беше излязла да пазарува в мола с две от приятелките си – красивата червенокоса Габриела и брюнетката с прекрасни сини очи Виолета. Бяха решили да си изберат рокли за зимния бал, който се организираше в училището за следващата седмица. Разхождаха се дълго време из магазините и пробваха различни рокли. Беше удоволствие за тях да се виждат в разни елегантни дрехи, които бяха наистина много красиви и скъпи. След около три часа прекарани в пробните, най-после и трите си харесаха облекла за бала. Решиха да си починат на някое кафене и да обсъдят новите клюки, случили се през деня, преди да се приберат вкъщи.
Докато вървяха към кафенето Зара се спря и се загледа в една влюбена двойка, която стоеше на пейката отсреща. Виолета и Габриела не разбраха защо тя се спира, докато не забелязаха, че на пейката беше другото момиче от тяхната група – Елена. Трите момичета се доближиха и с усмивка поздравиха учтиво приятелката си и гаджето й.
- Мислихме си, че си болна, Елена. – каза й Зара.
- Съжалявам, че не можах да дойда с вас, момичета… - с притеснен глас отвърна русокоската.
- Виждам, че си имала по-важна работа от това да бъдеш с приятелките си. Впрочем, няма ли да ни запознаеш с чичо си. – засмя се Зара, защото момчето, което беше с приятелката й очевидно беше по-голямо от нея с поне пет години.
- Зара, остави я. Нека си вървим. – обади се Габриела.
- Най-добре е да си вървите. Ще ви обясня по-късно. – помоли Елена.
- Добре… Така да бъде. – с недоволство й отвърна Зара, погледна с пренебрежение нея и приятеля й и тръгна с момичетата към кафенето.
След тази среща трите момичета останаха озадачени. Не разбираха защо Елена не им е споделила, че си има гадже, след като те й разказваха винаги всичко и си мислиха, че и тя прави така с тях. Бяха разочаровани и през цялото време докато не се разделиха говориха за това. Не знаеха защо тя е постъпила така, но се надяваха скоро да получат обяснение…
На следващият ден в училище Елена се опита да им обясни по време на обяда в училищния стол. Каза им, че е запазила в тайна връзката си, защото ако родителите й научили, че приятелят й е по-голям от нея, биха направили всичко възможно да не се вижда повече с него. Виолета и Габриела донякъде успяха да разберат приятелката си, но Зара остана обидена от това.
- Според теб ние не можем да запазим тайната ти ли? – попита я тя.
- Разбира се, че можете… Но си помислих, че колкото по-малко знаете, толкова по-добре е и за вас… Не исках да ви правя част от това.
- Просто ни нямаш доверие. – отвърна й Зара и стана от мястото си с предлога, че трябва да се види с Дани.
- Остави… Може би й е нужно време. – опита да оправдае поведението й Габриела пред Елена.
В петък вечерта Зара и момичетата обикновено успяваха да накарат родителите си да им позволят да излязат някъде. По-принцип им казваха, че са в някоя съученичка, но всъщност ходиха в някоя дискотека. Имаха познат, който ги уреждаше да влязат в заведението през задния вход, защото нямаха навършени нужните години, за да посещават подобни места. Разминаваше им се проверката на лични карти и успяваха да си прекарат забавно заедно. Тази вечер обаче Зара пожела да излязат без Елена. Габриела и Виолета бяха против това, но все пак отидоха с приятелката си.
Бяха се облекли с къси поли и блестящи потничета без презрамки. Навън беше студено, но те сякаш не се интересуваха от това, защото за тях бе по-важно да изглеждат зашеметяващо, както винаги. Когато отидоха в дискотеката Зара забеляза едно момче, което стоеше на бара. Въпреки цигарения дим и оскъдната светлина тя успя да го разпознае от далече – беше момчето, с което Елена се целуваше на пейката. Зара се усмихна със задоволство и го показа на момичетата.
- Как така Елена не е с него? – изненада се Виолета.
- Може би е знаела, че ще бъдем тук и за това не е дошла. – отвърна Зара.
- Едва ли… - намеси се Габриела.
- Да отидем да го поздравим. – Зара си оправи обема на косата и не сваляше погледа си от момчето.
- Защо ти е да го поздравяваш? Та дори не го познаваме!
- Все едно… Идвате ли с мен или не? – тръгна напред тя и момичетата я последваха.
Когато се доближиха до бара, видяха, че той пие уиски и беше сам. Очите му бяха вперени в пода и си мислеше за нещо. Той дори и не усети, че Зара сяда до него, а Габриела и Виолета стоят зад гърба й, докато тя не докосна ръката му. Той я погледна с почуда, а тя му се усмихваше любезно.
- Здравей! – поздрави го тя, а приятелките й му се усмихнаха.
- Познаваме ли се?
- Мисля, че Елена нямаше време да ни запознае онзи ден. Аз съм Зара. – протегна ръката си да го здрависа тя – А това са Габриела и Виолета. – представи останалите момичета.
- Приятно ми е да се запознаем. – отвърна момчето – Аз съм Кристиян.
- Елена не е ли с теб? – направи се на загрижена Зара.
- Не…
В този момент едно момче с кестенява коса приближи към бара. Имаше силно атлетично тяло и чаровна усмивка. Зара се изненада да го види на това място. Той беше Дани – нейното гадже. Обикновено той не обичаше да посещава подобни заведения и за това тя не очакваше да го види тук.
- Ей, какво правиш тук? – попита го с усмивка тя и го целуна по устните.
- Знаех, че ще те намеря тук. – отвърна й Дани – Исках да прекарам малко време с теб. Искаш ли да танцуваме?
Зара погледна към Кристиян, който в този момент имаше напълно безизразен поглед – беше пиян. Видя недоволните физиономии на приятелките си и стана от стола. Отиде да танцува с Дани на дансинга.
Училището беше изпълнено с красиви светлини, които ясно се виждаха в тъмната вечер. В целия салон цареше истинска красота. Имаше много гирлянди, балони, имаше сцена украсена с множество сребристи снежинки, а на нея пееше една от най-известните рок групи в страната. Зимният бал беше в своя разгар. Отвсякъде се чуваше смях и хубава музика. Учениците бяха облечени в прекрасни рокли и костюми и танцуваха в захлас. Всички много се забавляваха.
Зара, Габриела и Виолета стояха в ъгъла с напитките и си наливаха по чаша сок. Бяха облечени в прекрасните сребристи рокли, които си бяха купили преди няколко дни от мола. Не спираха да се усмихват и да се опитват да си прекарат добре. Дани беше неотлъчно до Зара, но негови приятели го повикаха и той за миг я остави с момичетата. Тогава при тях отиде Елена. Беше облечена обикновено, сякаш въобще не се интересуваше, че е на вечер, изпълнена с много танци и музика, а сякаш беше поредният й ден в училище. Това си личеше и по лицето й – беше безмълвна и в красивите й зелени очи се виждаше тъга.
- Може ли да поговорим? – попита тя момичетата.
- Заети сме. – отвърна й първосигнално Зара.
- Моля ви. – настоя Елена.
Излязоха отвън. Бяха любопитни за това какво иска да им каже Елена и чакаха с нетърпение тя да започне да говори.
- Ако тези дни ме избягвахте заради момчето, с което ме видяхте… - поде тя – искам да знаете, че вече не съм с него. Той реши да ме остави. – насълзиха й се очите – Каза ми, че не съм достатъчно добра за него и сега… сега съм сама и имам нужда от приятелките си. – разплака се момичето.
Виолета и Габриела я прегърнаха със съчувствие. Това накара Елена да се почувства по-добре и да разбере, че не е изгубила приятелките си. Погледна към Зара, която все още стоеше на страна. Всички очакваха тя да каже нещо или да направи нещо. След известно безмълвие тя се доближи до Елена и я прегърна топло.
- Обичам ви, момичета! – каза им Елена.
- И ние те обичаме, глупаче! – отвърнаха й те.
След това четирите момичета се върнаха в салона. Започнаха да танцуват с усмивки на лицата си. Радваха се, че отново са заедно. Елена се почувства по-спокойна и се опитваше да прекара незабравимо всяка една минута с приятелките си.
Малко по-късно мобилният телефон на Зара позвъня. Тя го погледна така, сякаш е очаквала някой да й се обади в този момент. Момичетата мислиха, че тя ще им каже кой е и я гледаха с любопитство.
- Трябва да си тръгвам. – съобщи им Зара.
- Защо? – изненадаха се приятелките й – Все още е много рано.
- Наистина трябва. Майка ми има нужда от мен. – довърши тя.
Целуна ги по бузата и набързо излезе от салона. Дани беше наблизо и я видя, че си тръгва. Доближи се до приятелките й и ги попита накъде е тръгнала Зара.
- Каза, че майка й има нужда от нея и си тръгна. – отвърна му Виолета.
Дани не разбираше защо си е отишла без дори да му каже. Реши да я настигне и да я изпрати до дома й. Побърза да излезе от салона тичайки. Видя, че пред училището има кола с включен двигател и запалени фарове. В нея се качи Зара. Чакаше я едно момче, което я целуна по устните и тогава автомобила потегли. Дани не разбираше какво става. Остана безмълвен на мястото си, а в главата му се породиха много въпроси.
Колата, в която се качи Зара беше паркирана на ъгъла на улицата, където живееше тя. Наоколо беше тъмно и пусто. Беше късно и никой не се виждаше навън. Зара се целуваше с едно чернокосо момче. Беше се притиснала в него, а той я обгръщаше с ръцете си така, сякаш беше хищник, опитващ се да задържи жертвата си, за да не избяга. Тогава Зара спря да го целува и се опита да се отмести. Той не се почувства добре от това, че тя го отхвърля. Погледна я с недоволство. Той беше Кристиян!
- Трябва да се прибирам. Късно е. – опита да му обясни Зара.
- Остани с мен една вечер. – молеше я Кристиян.
- Не мога. Трябва да съм си вкъщи. – излезе от колата тя и го погледна за последно – Ще се видим скоро. Лека нощ. – каза му тя и затвори вратата.
Кристиян я гледаше докато тя не се прибра в къщата си. Тогава той запали колата си и си тръгна. Зара побърза да избърше устните си, с надеждата да заличи целувките му от себе си. Очите й бяха насълзени. Бързаше да се прибере в стаята си и да се изкъпе. Искаше да изчисти аромата на Кристиян от дрехите си. Осъзнаваше колко голяма грешка е допуснала. Съжаляваше за това, което бе направила. Струваше й се, че е вече прекалено късно да се отърве от него, преди да е получил това, което иска от нея – да преспят заедно.
На следващият ден Дани отбягваше Зара. Опитваше се дори да не засича погледа й когато се разминаваха по коридорите на училището. Тя не си обясняваше защо той се държи така с нея и това озадачаваше приятелките й. Малко преди края на часовете Зара отиде при Дани. Опита се да го целуне, но той се отдръпна.
- Какво ти е? – попита го тя.
- Нищо… - отговори й без дори да я погледне той.
- Защо се държиш така с мен?
- Как да се държа с теб? Ти си имаш друго гадже… Мисля, че не е добре да си мисля, че все още ходиш с мен. – обясни й той и тръгна на някъде. Зара осъзна, че я е видял предната нощ да се качва в колата на Кристиян.
След училище Елена, Виолета и Габриела се надяваха, че ще ходят в мола със Зара – така се бяха разбрали. Неочаквано обаче тя получи съобщение на мобилния си, което я отказа от плана, който имаха с приятелките й. Те бяха объркани. Не разбираха какво се случва със Зара, защото напоследък често се измъкваше от компанията им, сякаш ги отбягваше. Момичетата си мислиха, е може би си има проблеми вкъщи, но си нямаха и представа каква е всъщност причината Зара да няма достатъчно време за тях…
Колата на Кристиян беше паркирана близо до училището. Когато всички ученици излизаха от сградата, Зара се възползва от момента да се слее с тълпата и момичетата да не видят на къде отива. Когато се качи в колата на Кристиян, той я посрещна с целувка и й подари червена роза. Зара се усмихна, но сякаш по принуда.
- Какво ти е? – попита я Кристиян.
- Искам да приключим с това…
- Какво?!
- Да… чу ме правилно. Искам да сложим край на това между нас, ако има нещо въобще. Допуснах грешка. Осъзнавам колко глупава съм, след като се опитах да те накарам да ме харесаш само, за да подразня Елена и да й го върна, заради това, че не ни каза за теб.
- Почакай малко… - не можеше да осъзнае ситуацията той – Тръгнала си с мен, защото си искала да дадеш нещо като урок на Елена?
- Исках просто да я подразня, да я оставиш и тя отново да се върне в групата ни.
- Аз съм бил просто инструмент за осъществяването на плана ти? Играла си с мен?
- Съжалявам… - погледна го с насълзени очи Зара.
Тогава Кристиян запали колата.
- Какво правиш? Не искам да тръгвам с теб!
- Ако не искаш, тогава ще се наложи да скочиш от колата! – отвърна й той и потеглиха.
Минаха точно пред училищната сграда. Габриела, Виолета и Елена видяха Зара. Останаха без думи. Почувстваха се предадени от приятелката си, защото сами си направиха извода, че тя е харесала Кристиян и за това се е опитала да го раздели с Елена.
Колата беше на магистралата към края на града. Зара не познаваше това място, защото никога не беше ходила там. Беше уплашена. Не знаеше къде я води Кристиян. Не разбираше какво иска от нея. Не спираше да плаче през целия път, а той сякаш въобще не забелязваше това. Беше привидно спокоен, но всъщност в себе си таеше голяма ярост, която щеше да експлодира.
След малко колата спря на едно пусто място. Наоколо нямаше нито сгради, нито хора. Всичко беше замръзнало и сякаш мъртво. Кристиян остана безмълвен. Зара избърса сълзите си и го погледна с почуда.
- Защо ме доведе тук?
- За да ми дадеш това, което искам от теб. – с равен глас отвърна той.
Зара се обърна към вратата и беше готова да излезе от колата. Тогава Кристиян я сграбчи и започна да я целува по устните, после по шията… Тя се дърпаше, но той я притискаше към себе си и тя не можеше да се изкопчи от ръцете му. Умоляваше го да я пусне, но той сякаш не я чуваше. В този момент Зара заби ноктите си като хищник в шията на Кристиян и му продра кожата. Потече кръв. Кристиян изпита болка, а тя се възползваше от момента и излезе от колата. Тръгна да бяга без да знае накъде отива. Кристиян тръгна след нея и много скоро я достигна. Блъсна я в замръзналата трева и я гледаше яростно.
- Виждаш ли какво ми причини?! – показа й кръвта си той – Глупачка! – и й зашлеви шамар.
Тогава Зара взе един камък, който беше близо до нея и удари Кристиян по главата. Той се замая и падна в тревата. Зара не спираше да трепери. Не знаеше какво да прави. Качи се в колата, видя, че ключовете са все още до волана. Запали двигателя и гледаше как Кристиян се изправя на краката си. Тя даде газ и го блъсна. След това се върна назад и отново мина през вече безжизненото му тяло. Тогава загаси двигателя и остана безмълвна. Беше в шок. Не осъзнаваше какво е сторила. Лицето й беше сякаш замръзнало, защото нито една частица по него не трепна след като Зара уби Кристиян. Дори една сълза не се отрони от очите й, които бяха взрени в ръцете й на волана.
- Убих човек. – каза Зара на полицията малко по-късно, когато се обади от мобилния си. Обясни къде се намира и чакаше те да я открият. До тогава остана в колата без да помръдне.
Коментари
Публикуване на коментар