Малолетни престъпници - Продължението 5 (последен разказ)

Криси и Лора

Близначките

Беше краят на лятото. Вече нощта спускаше черните си воали по-рано. Птиците започваха да подготвят своето дълго пътешествие към топлите страни. Морето ставаше все по-самотно, защото вече не му се радваха толкова много хора. Пясъкът изстиваше и стъпките оставени по него бавно умираха. Необятната водна шир беше спокойна и само няколко рибарски лодки се виждаха в далечината.

В една от близките къщи до плажа се усещаше вълнение. Всички бяха в очакване тя да се върне. В градината имаше голяма маса, на която бяха приготвени приборите за хранене и скъпия сервиз от чаши за вино. Криси стоеше на един от столовете до масата. Погледна си часовника за пореден път и отбеляза, че сестра й закъснява.

Криси беше красиво шестнадесетгодишно момиче. Имаше прекрасна златисто руса коса, а очите й бяха с цвят на шоколад. Плътните й розови устни изпъкваха на фона на бледото й лице. Беше облечена в елегантна рокля, купена специално за посрещането.

В този момент се чу двигател на кола, която паркира пред къщата. Родителите на Криси – Ана и Стефан, побързаха да отворят вратата, за да проверят кой е. Тя стана от стола и се доближи. Видя сестра си да излиза от таксито и да целува по бузата родителите им. Тогава Криси срещна погледа си с този на сестра си Лора.

- Здравей, сестричке! – поздрави я тя.

Лора се доближи до Криси. Тя беше нейно копие. Имаха една и съща външност - бяха близначки. Прегърнаха се с усмивки на лицата си и после отидоха в градината. Настаниха се на местата си и всички погледи бяха насочени към Лора. Сестра й и родителите й очакваха тя да им разкаже как е минало лятото при баба й.

- Беше страхотно! – разказваше Лора, докато майка й сервираше вечерята – Успях да си почина добре. Свикнах със спокойствието и тишината там. Ако можех бих се върнала веднага, но вие ми липсвахте.

- О, мила, и ти ни липсваше. – обади се Ана.

- Да, липсваше ни на всички. – потвърди Стефан – Нали, Криси?

- Да… Разбира се. – отвърна тя с усмивка, гледайки сестра си.

- Отрази ми се добре това отсъствие от тук… - продължи Лора – Вече успях да превъзмогна случилото се с Даниел.

- Радваме се за теб. Знаем, че си силна. – докосна ръката й баща й и започнаха да се хранят.

Беше късно през нощта. Навън бушуваше силен вятър, който се блъскаше в прозорците. Шумът събуди Криси. Тя погледна часовника на нощното шкафче и видя, че е едва три часа. Изпита жажда. Запали нощната си лампа и искаше да си налее чаша вода, но каната до нея беше празна. Трябваше да отиде до кухнята. Лениво стана от леглото и си обу пантофите. Излезе тихо от стаята, за да не събуди останалите в къщата. Отиде в кухнята и си наля студена вода от каната в хладилника. Тогава чу стъпки – още някой бе буден. Тогава при нея отиде сестра й. Криси се смути.

- И ти ли си жадна? – попита я тя.

- Да… - отвърна й Лора и се доближи, за да си налее вода от каната.

- Нямахме възможност да говорим на вечеря… - поде Криси.

- Спри. – сряза я сестра й – Не ми се говори. Не и сега…

- Да, права си. Късно е. По-добре да си лягам.

- Знам за Даниел. – каза Лора, когато сестра й тръгна към стаята си – Знам какво си направила. – Криси остана на мястото си безмълвна. – Радвам се, че се върнах. – Усмихна се Лора – Лека нощ, сестричке! – и се прибра в стаята си.

На следващия ден Криси беше на плажа. Стоеше на пясъка и гледаше към морето, а вятърът си играеше с косите й. Беше замислена и тъжна. Излезе от къщи преди сестра й да се събуди. Не искаше да си го признае, но предпочиташе да не се засича с нея. Не беше готова да се изправи срещу нея… боеше се от чувството за вина, което изпитваше…

Преди няколко месеца Лора имаше гадже – Даниел. С него бяха много близки и имаха връзка близо от година. Тя беше истински влюбена в него. Всичко вървеше като в приказка, докато един ден той не й каза, че не я обича. Каза й, че в живота му има друго момиче и разби сърцето на Лора. Тя искаше да остане сама и за това замина при баба си. Цялото лято прекара там, с надеждата да преживее случилото се. Момичето, заради което Даниел напусна Лора бе Криси! Той осъзна, че макар с една и съща външност, близначките бяха различни хора. Имаха различно мислене, различни характери… Разбра, че просто е започнал връзка с погрешната сестра.

- Ето, че те намерих. – гласа на Лора смути мислите на Криси – Избягваш ли ме? – попита тя.

- Не знам за какво говориш. Все още спеше и аз реших да се разходя…

- Да… - засмя се Лора и седна до нея на пясъка.

- От къде знаеш?

- Има ли значение? По важното е защо го направи?!

- Нищо не съм направила. Той започна да ме преследва, но аз го отбягвах, защото ти беше с него.

- Щом така казваш…

- Съжалявам. Не исках да те остави заради мен.

- Но го направи. И за това си виновна само ти, сестричке.

- Не съм направила нищо. – довърши Криси и се изправи на крака.

- Бягаш? Отново ли? Така е по-лесно, нали? – викаше след нея Лора, докато тя вървеше към къщата.

Криси беше разстроена. Не искаше сестра й да я мрази. Вървеше по пясъка с насълзени очи към къщата. Непрекъснато в главата й се въртяха различни спомени. Искаше й се да върне времето назад, тогава когато сестра й беше най-близката й приятелка, с която споделяха всичко. Когато стигна до дома си, Криси видя, че пред вратата има оставена голяма бяла кутия. Тя я взе и прочете бележката, залепена на капака – „За Криси”. Това събуди любопитството й. Прибра се в стаята си и седна на леглото. Отвори кутията и извади от нея една красива червена рокля. На дъното имаше още една бележка, която гласеше: „Мисля, че с тази рокля ще бъдеш неустоима на рождения ми ден довечера. Направи ми този подарък. Даниел”. Криси се усмихна.

Лора също се прибра в къщата. Тръгна към стаята си и чу, че сестра й говори по телефона. Видя, че вратата й е открехната. Тя се доближи внимателно и надникна вътре. Не успяваше да долови много от разговора, защото Криси говореше тихо. Чу обаче, че тя разговаря с Даниел и му благодареше за нещо. Тогава видя роклята на леглото й. Изпита гняв. Чувстваше се все по-предадена и по-ядосана на сестра си. Влезе в стаята си и отвори гардероба. Ръцете й трепереха от яд. Извади един семеен албум и с червен маркер започна да задрасква лицето на сестра си на всички снимки. Това помагаше да овладее гнева си донякъде. Изведнъж заплака. Строполи се на пода и сви коленете си към гърдите. Мислеше си, че е превъзмогнала случилото се с Даниел, но тя все още го обичаше. Не можеше да прости това предателство. Болеше я още разбитото й сърце…

На обяд цялото семейство се бяха събрали в градината. Слънцето беше скрито зад облаците, но все пак беше много горещо. Ана и Стефан бяха много щастливи, че отново се хранят заедно с дъщерите си, които бяха много мълчаливи.

- Довечера с майка ви ще бъдем на гости. – съобщи Стефан.

- А аз съм канена на рожден ден. – обади се Криси.

- Къде? – погледна я Лора.

- У една приятелка… - след известно мълчание отвърна тя.

- Лора, мисля, че ще останеш сама, мила. – загрижено каза Ана – Ако искаш можеш да дойдеш с мен и баща си.

- Не. Няма проблем. Ще си остана вкъщи. – с усмивка отвърна тя и отново погледна към сестра си – Не мисля, че ще ми е толкова скучно тази вечер. – довърши тя и продължи с обяда си.

След няколко часа Ана и Стефан излязоха от къщата. Криси щеше да се прибере в стаята си и да се приготвя за рождения ден, но Лора пожела да й помогне за нещо. Помоли я да отиде с нея в старото мазе на къщата и да потърсят заедно едни стари филми, които тя искаше да гледа тази вечер. Криси не можа да й откаже, защото знаеше колко неприятно би й било, ако тя беше тази, която щеше да остане сама вкъщи.

- Знам, че преди да замина ги прибрах тук някъде. – говореше Лора, слизайки по стълбите на мазето с едно фенерче – Това са едни от любимите ми филми и искам тази вечер да ги гледам… И без това няма да има кой да ми прави компания. – с недоволство каза тя.

- Съжалявам, че ще си сама.

- Не се притеснявай. Свикнала съм.

- Искам да знаеш, че… ми липсваше. – поде с плах тон на гласа Криси, докато се ровеше из старите кашони, за да търси филмите – Бих дала всичко, за да върна времето назад и с теб отново да бъдем толкова близки, както преди.

- Това е възможно и без да връщаме времето. – погледна я с усмивка Лора – Ти нямаш връзка с Даниел, нали? Каза ми, че си го отбягвала.

- Да… така е… - неуверено отвърна сестра й.

- Това е по-важно за мен, че ти не ме лъжеш. – прегърна я Лора.

- Благодаря ти! – с насълзени очи отвърна Криси.

- А сега ми потърси филмите, защото губим време.

Криси отново започна да търси из кашоните. Почувства се по-добре, защото почувства, че сестра й е простила за случилото се. Тогава намери дисковете с филмите в една от старите картонени кутии. Обърна се, за да каже на Лора, че ги е открила, но нея я нямаше. Фенерчето беше оставено, а тя бе излязла от мазето. В този момент Криси чу, че вратата се заключва. Побърза да се качи по стълбите и да спре сестра си, но вече беше затворена там.

- Пусни ме! Отвори! – викаше тя – Защо го правиш?! Пусни ме!

- Правя го, защото си една малка лъжкиня! Време е да ти дам урок! – отвърна й от другата страна на заключената врата Лора и после се отдалечи. Криси заплака.

Много цветни балони, празнични гирлянди и хубава музика украсяваха градината на Даниел. Неговите приятели се събираха за тържеството и му носиха различни подаръци. На вратата се позвъни. Сестрата на рожденика – Нора, отвори.

- Здравей, Криси! – прегърна тя момичето пред нея, без да подозира, че това е Лора. Тя беше облякла роклята, която Даниел купи за Криси и искаше всички да я мислят за сестра й. Харесваше й факта, че по този начин може да манипулира с приликата си с Криси.

- Здравей! – отвърна тя с усмивка на красивата червенокоса Нора.

- Изглеждаш прекрасно с тази рокля! Радвам се, че ти е харесала, защото с брат ми я избрахме заедно за теб. – засмя се тя.

Тогава към тях приближи едно красиво високо момче. Имаше кестенява коса и светлосини очи. Беше облечено в елегантен черен костюм, с който не изглеждаше на седемнадесетгодишно момче. Това бе Даниел.

- Хей! – възкликна той и целуна Лора по устните, мислейки я за Криси – Радвам се, че успя да дойдеш.

Лора се натъжи. Нямаше си и представа колко напреднала е връзката на сестра й с Даниел. Спомни си колко много време му трябваше, за да я целуне по устните пред други хора, а сега го направи с лекота, защото реши, че е Криси.

- Не бих могла да пропусна това. – каза тя.

Цялата вечер Даниел прекара близо до Лора. Прегръщаше я, запознаваше я със своите приятели и роднини. Тя не беше щастлива. Винаги сравняваше поведението му, когато имаше връзка с нея и сега – когато си мисли, че тя е Криси. Нея никога не я бе срещал със свои приятели, та камо ли роднини. Почувства се така, сякаш се е срамувал, че е имал връзка с нея. Беше по-тъжна от всякога.

- Отивам до тоалетната. – каза тя на ухото на Даниел.

Влезе в къщата и започна да търси тоалетната. Изведнъж погледа й завладя една от стаите. Вратата беше отворена и тя видя малък черен пистолет на шкафа. Спомни си, че бащата на Даниел е полицай. Огледа се наоколо и видя, че е сама. Влезе в стаята и взе пистолета в ръцете си. Огледа го с любопитство и се усмихна.

- Ела с мен! – хвана я за ръка Даниел, когато тя излезе отново в градината.

Тръгнаха към плажа.

- Къде ме водиш? – попита Лора.

- Искам малко да се отдалеча от тълпата. Искам да остана с теб. – с усмивка й каза той.

Стигнаха до красивото самотно море. Водата отразяваше като огледало образа на малките звезди в небето. Лек вятър носеше аромата на отиващото си лято. Даниел се доближи до Лора и започна да я целува по устните. Притисна я към себе си. Изведнъж тя го отблъсна и направи крачка назад.

- Какво има? – попита Даниел.

- Искам да поговорим.

- Сега?

- Да. – след известно мълчание тя продължи – Наистина ли не ме позна? Наистина ли не усети разликата между мен и сестра ми?

- Лора?! – възкликна учуден той.

- Да! Аз съм. – цинично се засмя тя – Цялата вечер целуваше и прегръщаше мен. Толкова ли си глупав? Нима не намери разлика между мен и онази глупачка?!

- Ти не си добре. – обърна се той назад и тръгна по пътеката към къщата.

- Не си отивай! Не още! – насочи пистолета, който взе от стаята Лора.

Даниел се спря и се обърна. Изтръпна когато видя дулото на оръжието към себе си. Не осъзнаваше какво се случва. Единственото, което знаеше бе, че не иска да говори повече с Лора, особено след постъпката й тази нощ. С рязко движение той опита да изтръгне пистолета от ръцете й. Тя обаче не искаше да му позволи той да го вземе и се съпротивляваше.

Червенокосата Нора търсеше брат си. Беше излязла навън и го търсеше край плажа. Тогава чу изстрел. Видя в далечината Даниел да пада на плажа, а до него беше красивото русокосо момиче, с червената рокля. Тя се шокира и разтреперана побягна назад към къщата.

След няколко дни Лора беше на гробището. Беше облечена в черна рокля и носеше голям букет с червени рози. Спря се пред един от гробовете – този на Даниел. Остави цветята пред надгробната му плоча и докосна с нежната си ръка гравираното име в мрамора.

- Съжалявам, че те убих и сега сестра ми плаща за това престъпление. Скрих пистолета на сигурно място, а и имаше свидетел, който потвърди, че Криси те е убила. Никой не повярва на милата ми сестричка, че е била затворена в мазето. Но вие ме предадохте. Заедно с нея ми разбихте сърцето и ме убихте морално. Макар и жива аз съм като труп. Ти ми изтръгна сърцето, а Криси ти помогна. Надявам се сега да се пържиш в ада, любими, докато сестра ми прекарва живота си зад решетките. Сбогом!

Погледна тя към букета с розите. Взе едната и разкъса всяко малко червено цветче от нея. Разпръсна ги върху черната пръст. Обърна се назад и тръгна по пътеката към изхода от гробищата.