Пропускане към основното съдържание

Boyan Boev's blog

Търсене в този блог

на януари 22, 2012

Получаване на връзка
Facebook
Twitter
Pinterest
Имейл
Други приложения

Дневникът на живота: предателство (e-book)

Боян Боев

Получаване на връзка
Facebook
Twitter
Pinterest
Имейл
Други приложения

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации

Оная любов

Картина: Владимир Димитров - Майстора Цяло село беше вдигнато на крак от Йордан, дето беше от рода на Караславовите. Нийде не можеше да намери своята млада невеста Галина. Като се прибра от града късно вечерта, булката я нямаше в къщата му. Реши, че може да е отишла при майка си и баща си, дето живяха в другия край на селото, ала и там не я намери. Почна да се тревожи и накрая тръгна да я търси по всички махали, по мегдана, по къщите на роднини. Тъй хората разбраха, че Галина е изчезнала. Избягала ли беше или нещо лошо я бе застигнало, никой не знаеше. Колкото по-тъмно ставаше, толкоз повече се пълнеше сърцето на Йордан с тревога. Най-лошите мисли почваха да влизат в главата му и да го изяждат като паразит. Затуй той събра четирима-петима млади левенти, дето да му помогнат в търсенето на неговата невеста. Мина Йордан покрай къщата, дето се намираше до старата фурна. Отвънка на един голям камък беше седнала старата Грозданка. Само силуетът ѝ личеше в тоз непрогледен мрак

Проклятие (по действителен случай)

Картина: Васил Маринов - "Стадо овце" Оная зима не искаше да си ходи. Не стига, че скова земята още през ноември, а и в началото на април затрупа със сняг цялото село. Цъфналите овошки не бяха подготвени за таз неочаквана среща с белия пакостник, та се свиха една в друга, сякаш за да се стоплят. Първите пролетни цветя бяха вече решени да излязат от топлата си постеля и напук на всичко показваха нежните си цветове над снежния килим. Подир обед беше, когато Иван – Майстора, се връщаше по заснежената пътека към дома си. Той се клатушкаше наляво и надясно, едва се държеше на краката си. От време на време премигаше с черните си очи, та да се опомни. Толкоз се беше напил, че сякаш не можеше да познае собствената си къща. Черният му калпак се накланяше напреде и той все го наместваше върху главата си. Под черния му мустак се точеше плюнка, дето той прибърса с опакото на ръката си. Всички го знаеха в селото като Майстора. Едно време Иван беше търсен от хората в таз ок

Тайната (По действителен случай)

Първият сняг обличаше земята в бяла одежда. Зимен вятър се разхождаше по улиците на малкото планинско градче. Небето беше посивяло. Цареше тишина. Сякаш целият свят бе замлъкнал в очакване. Сякаш зимата бе готова да прегърне нечия душа и да я отведе със себе си във вечността. Но тя не беше готова да си отиде. Още не. Тази душа бе дърпана към земята от нещо така, както котвата задържа кораба на пристанището. Тази душа криеше тайна, която не ѝ даваше покой, не ѝ позволяваше да се извиси във въздуха като снежинка, носеща се леко над полето. Деветдесетгодишната Мария лежеше на смъртния си одър с отворени очи. Погледът ѝ бе насочен към прозореца, зад който зимата танцуваше своя танц. Последният, който тя щеше да наблюдава. Очите ѝ се пълнeха със сълзи. Не от страх, не от болка, а от тежестта, която носеше в сърцето си. Беше свикнала с нея, защото живееше така години наред. Имаше моменти, в които не ѝ обръщаше внимание, защото се бе превърнала в част от нея, част от тяло

Предоставено от Blogger

Благодаря ви, че отделихте малко от времето си за мен! :)