Падналата звезда (приказка)

Преди много, много време, в небесното кралство на звездите, живяла една млада и много красива звезда. Тя била различна от останалите. Обичала да гледа живота на хората по земята. Дори не веднъж си била пожелавала един ден и тя да има крака, с които да се разхожда дълго из горските пътеки, да има ръце, с които да си набере полски цветя и да има красив глас, с който да попее вълшебна песен.

От няколко месеца тя все наблюдавала тайно от всички останали звезди едно младо момче. То било бедно и живеело само с болната си майка. Имали хлебарница, от която припечелвали малко пари. Звездата не спирала да гледа момчето. Смеела се, когато на него му било весело и плакала, когато му било тъжно. Наблюдавала го не само нощем, когато всички звезди сияели високо над градовете и селата, горите и планинските поточета. Всяка сутрин тя чакала звездите да заспят и тайно си проправяла път между пухкавите облачета, за да види момчето от хлебарницата.

Месеци наред звездата се лишавала от съня си. Накрая се разболяла. Всички звезди били много учудени, защото никога досега млада звезда не била боледувала, а само старите, които вече били на повече от хиляда години. Не издържала много. Една нощ се сбогувала с останалите звезди и паднала от небето, за да посрещне своя край. Преди смъртта си, тя си пожелала нещо.

- Искам да се преродя в човек, за да се срещна с хлебаря – прошепнала тя, преди да умре.

На следващата сутрин момчето от хлебарницата станало рано, както винаги. Замесило тесто, от което после изпекло пухкав хляб в пещта. Изложил го на витрината и чакал хората от селото да минат и да си купят от него.

След един час в хлебарницата влязла чудна хубавица. Косите ù били като от злато, кожата ù била бяла като сняг, а сините ù очи блестяли като две звезди в нощното небе. Това била падналата звезда.

Щом хлебарят я видял, не можел да откъсне погледа си от нея. Сърцето му затуптяло като лудо и разбрал, че веднага се е влюбил в красавицата. Тя искала да си купи хляб, но нямала с какво да го плати.

- Майка ми почина наскоро – обяснил хлебарят – и останах сам. Имам нужда от помощник в хлебарницата. Искаш ли да работиш тук? Ще ти дам покрив над главата и топла храна в замяна.

Звездата щяла да се разплаче от щастие. Веднага се съгласила и още на следващия ден започнала да помага на момчето с работата в хлебарницата. Месила с него тесто, правила хляб, научила се да го пече в пещта и после заедно чакали вълшебният аромат да привлече селяните да си купят хляб.

Не след дълго из цялото село се носила новината за красивата девойка, която работила в хлебарницата. Разправяли, че имала златни коси, а в очите ù блестяли две паднали звезди. Но никой не знаел, че тя самата е звезда, паднала от небето, защото се е влюбила в хлебаря.

Много хора ходили в хлебарницата от любопитство, за да видят приказната красота на девойката. Тя им се радвала, разказвала им истории, за които бе чувала в небето и ги подканвала да си купят хляб. Така всеки ден на хлебаря му се налагало не веднъж, а два и три пъти да меси тесто, защото много бързо селяните изкупували хляба.

Един ден звездата решила да не прави само хляб. Замесила тесто, разточила го с дървена точилка, взела бурканче конфитюр от ягоди и направила вкусни малки кифлички, поръсени с пудра захар. Хлебарят много се зарадвал, като видял колко много хора искали да опитат от кифличките на девойката. За да ù благодари, той отишъл до нея, погледнал я в блестящите очи, погалил косите ù, в които сякаш била сплетена златна нишка и я целунал нежно по меките розови устни. Звездата не се усетила, но започнала да сияе. Напълнила със мистична светлина цялата хлебарница. Била много, много щастлива.

Но съвсем скоро всичко се променило. Хлебарят вече имал много пари. Станал алчен и надменен. Искал от звездата да работи повече, да прави не само хляб и кифлички, а и сладки, банички, гевреци. Имал толкова пари, че отворил още една хлебарница в съседното село. Но вече нищо не било достатъчно за него. Искал още и още.

Звездата забелязала колко променен е хлебарят. Бил започнал да се държи грубо с нея, вече не бил онова мило момче, в което тя се влюбила. Вече дори си мислила, че не го познава.

Една сутрин хлебарят станал от леглото, измил си лицето и отишъл да види дали девойката вече е започнала с работата си. Но видял, че я няма. Търсил я навсякъде, но не я открил. Тя си била отишла. Скоро хората от селото спрели да посещават хлебарницата. Никой не искал да ходи там, след като златокосото момиче го нямало. Хлебарят бил разорен. Изгубил и последните си пари. Отново станал беден. Една нощ се замислил, гледайки към звездите в небето, и разбрал, че парите са го променили. Осъзнал, че ако не е бил алчен, ако се е радвал и на малкото, което е имал, сега е нямало да бъде сам и красивата девойка щяла да бъде при него. А над него една звезда блестяла толкова ярко, че той дори си помислил, че тя го наблюдава и му се усмихва.